Павел Калина В закордонной той дали В чуждата дале

Красимир Георгиев
„В ЗАКОРДОННОЙ ТОЙ ДАЛИ...”
Павел Аксентьевич Калина (1943-1996 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ЧУЖДАТА ДАЛЕЧИНА

В чуждата далечина
край селце в унгарска шир
клюмнала върба една
пази гроба татков с мир.

Ще се стегна аз сега,
там да ида ще реша,
гдето болка и тъга
със сълзи да утеша.

В зряла възраст няма, знам,
да се нарека сирак,
но и мама после там
литна в паметния мрак...

Де да бях в онези дни,
бих му казал: „Под венец,
о, сърди се и кълни,
мама не води, отец!”

А на мама казал бих
със синовна топлина:
„Не е татко твой жених –
ще загине на война...”


Ударения
В ЧУЖДАТА ДАЛЕЧИНА

В чу́ждата далечина́
край селце́ в унга́рска ши́р
клю́мнала върба́ една́
па́зи гро́ба та́тков с ми́р.

Ште се сте́гна аз сега́,
та́м да и́да ште реша́,
где́то бо́лка и тъга́
със сълзи́ да утеша́.

В зря́ла въ́зраст ня́ма, зна́м,
да се нарека́ сира́к,
но и ма́ма по́сле та́м
ли́тна в па́метния мра́к...

Де да бя́х в оне́зи дни́,
би́х му ка́зал: „Под вене́ц,
о́, сърди́ се и кълни́,
ма́ма не води́, оте́ц!”

А на ма́ма ка́зал би́х
със сино́вна топлина́:
„Не́ е та́тко тво́й жени́х –
ште заги́не на война́...”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Калина
В ЗАКОРДОННОЙ ТОЙ ДАЛИ...

В закордонной той дали,
У венгерского сельца,
Никнет ива до земли
Над могилою отца.

Я однажды соберусь
И поеду в ту страну,
Где утешу боль и грусть
И, наверное, всплакну.

Эх, не дело в сорок лет
Называться сиротой,
Но и мать туда же, вслед,
Уплыла во тьме густой…

Будь на свете я в те дни,
Я сказал бы: „Под венец,
Хоть сердись, а хоть кляни,
Маму не веди, отец”.

Руки приложив к груди,
Я сказал бы маме: „Не!
За него не выходи –
Он погибнет на войне…”

               1990 г.




---------------
Руският поет Павел Калина (Павел Аксентьевич Калина) е роден през 1943 г. в с. Ивановка, Молдовска ССР. Работи като тракторист и поддържащ селскостопанска техника. Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.). Автор е на стихосбирките „Синь за белыми домами” (1977 г.), „Ранние часы” (1984 г.), „Второй призыв” (1986 г.), „Лесная полоса” (1988 г.) и др. Негови стихове са включени в сборника „Гордость и горечь: Поэзия 70-80-х годов о войне” (1990 г.). Умира през 1996 г.